2020-та година ни поднесе неочаквани преживявания. Направи ни по-близки с най-близките ни, отдалечи ни от други. Имаше хора, за които беше истинско предизвикателство да издържат вкъщи със семействата си през тези месеци на изпитание. Четирима или петима души на едно място, а вие представяте ли си да бяхте десетима, от които 9 деца?
В дома на Мариана Пенчева се случи именно това. Преди 7 години, учителката от Велико Търново се превърна във втора майка за 10 свои ученици от крайно бедни семейства. Оттогава, тя се грижи за тях не само със собствени средства, но и благодарение на благодетели. В нейни дом никога не е тихо и скучно, а и няма как да е.
А, по време на извънредното положение, заради коронавируса , когато всички си остават вкъщи, става още по-хубаво.
Въпреки хаоса от различните учебни програми на децата, липсата на компютри и достатъчно силна интернет връзка, Мариана и нейните 9 момичета и момчета са истински щастливи, че са заедно. И липсата на социални контакти, засилва връзката помежду им.
„Ние сме научени да гледаме от хубавата страна на живота и малко философски. Ежедневните занимания на всяко дете бяха съобразени с учебните часове, но остана време за игри, забавни моменти, време за творене, за учене, за споделяне, а най-хубавото беше, че с децата сами си месехме хляб, приготвяхме си вкусни сладкиши, палачинки, торти, деликатеси. Мисля, че осъзнахме какви късметлии сме да бъдем заедно, въпреки положението. “ , споделя Мариана.
Наистина, огромен късмет е да имаш такова задружно семейство.
Но, е и също толкова голяма отговорност. Домашните задължения и учебните занятия се изпълняват по стриктен график, за да върви всичко гладко. „Лично моята работа се увеличи като обем, тъй като аз работя в училище като педагогически съветник и оказвах помощ на учители, родители и деца, но успешно съчетавах училището със заниманията с моите деца.“
Трудности, разбира се, има. И те са свързани с материалното подсигуряване на ежедневните условия за живот.
„Аз дълбоко вярвам, че точните хора и точните неща ни се случват винаги навреме. Щастлива и благодарна съм да кажа, че много приятели и хора, които ни подкрепят и вярват в нас протегнаха ръка и с времето си осигурихме всичко необходимо за нормалното протичане на учебния процес. Едни от хората, подали ни ръка в този момент са и семейство Дурчеви,собственици на фирма „Балкантел“ , а помощта им е безценна.“
„Откакто те научиха за нас и каузата ни винаги се включват и ни помагат, и ни подкрепят целогодишно, подавайки ръка за нуждите, които имаме, защото основното при нас е, че всичко се случва на добра воля и без хора, които да са готови да помагат, без добротворци, които да подават ръка в трудни моменти, не бихме могли да се справим. На държавата ни й трябват човеци, които да инвестират в бъдещето, помагайки на децата на България и аз съм благодарна, че познавам такива.“
Тук вече не става дума за еднократна благотворителна акция или за някакъв вид благотворителност, изобщо. Това е начин на живот, който създава една по-широка общност, в която всички си помагат, не само по Коледа. За Мариана , това е мисия.
„Аз мисля, че всеки човек се ражда с мисия на тази земя и съм щастлива, че знам своята. Уча децата, че най-голямо щастие в живота носи даването, затова помагаме ежегодно на още много деца от бебета до големи, броят им е повече от 150, както за първия учебен ден, така и през учебната година и през зимния период – с дрехи, обувки, играчки, книги, учебници, раници и всичко, което им е нужно. Децата са от различни населени места в област Търново и област Габрово. Част от тях са мои бивши ученици, част от тях познавам от своята доброволческа дейност.“
А, в условията на световната пандемия, семейството на Мариана ще се увеличи с още един член. През новата учебна година, още едно дете ще заживее в техния дом, тъй като е първи клас.
Гордост за Мариана са и първите студенти, сред нейните деца. Независимо от пандемичните условия в ежедневието, които усложняват начина на живот, Мариана е оптимист за близкото, а и не толкова близкото бъдеще. „Вярвам, че ще имаме много хубави моменти, повече пътувания, които да ни зареждат емоционално и нови приключения.“
